Научих се

Родих сe от безкрайна една тъмнина...
Видях светлината, уплаших се...
Много плаках...

С времето се научих да живея в светлината...
Видях много мрак, уплаших се пак...
А, един ден, в безкрайния мрак изпратих любимите си хора ...
Пак много плаках...

Научих се да живея...
Че истинското раждане настъпва всъщност със смъртта, на егото,
че това по средата е времето, откраднато от смъртта, научих...

Времето научих... Надбягвах се със него...
С времето научих, че времето не можеш надбяга,С времето разбрах, че с времето трябва да се помириш...

Научих човека.
После, че сред хората има добри и зли...
След това, че във всеки човек има добрина и злина, научих...

Научих се да обичам...После, и да се доверявам...

После, че доверието е по-трайно от любовта,
че любовта се гради върху здравата основа на доверието, научих...
Научих анатомията на човека.
После, че под плътта има и един дух...
А после, че духът всъщност е над плътта, научих...
Вселената научих...
После научих пътищата за осветяване на вселената.
А после, че за да осветя вселената, първо себе си трябва да осветя, научих...
Научих хляба.
После, че за да има мир, трябва много хляб да се меси...
После, че справедливата подялба е по-важна , отколкото много хляб...
Научих се да чета...
Научих се после и да пиша, на себе си...
А после и себе си научих...
Научих се да си тръгвам...
После, и да се връщам...
А после, пак да си тръгвам, от себе си...
Съвсем млад, се научих да обърквам представите на хората...
После разбрах, че трябва да вървя заедно с хората...
А после, че истинският път е въпреки хората...
Научих се да мисля...
После се научих на мисленето с готови шаблони...
А после, че правилното мислене е разбиването на шаблоните...
Научих честта...
После, че е безчестие да очакваш чест от несретника,
че истинската чест е да не посягаш на честта на другия...
Истината разбрах един ден...
И че истината горчи...
После, че както на вкусната гозба умерената горчивина,
така и истината дава привкус на живота...
Че всяко живо същество ще вкуси смъртта,
но че само някои ще вкусят живота разбрах...
Аз не обичам приятелите си нито със сърцето, нито с ума си...
Защото, сърцето може да спре, а ума - да забрави
Аз обичам приятелите си с духа си.
Той - нито спира, нито забравя...
Мевляна Руми